Преди дни В Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите, на което бе обсъдена една от най-тежките кризи в страната – безводието. Дискусията продължи повече от три часа и приключи с приемане на проект за създаване на Национален борд по водите, който да координира действията на институциите. Въпреки това, част от народните представители и земеделците поставиха под съмнение реалната ефективност на мярката.
Земеделците настояват за бързи решения
Най-големият зеленчукопроизводител в България, Павел Стоименов, представи конкретни предложения за решаване на кризата в Плевен и региона. Той посочи, че липсата на достъп до напоителни системи е равносилна на „смъртна присъда“ за българското земеделие. Стоименов подчерта, че докато в Румъния Дунав се използва активно за напояване, у нас водният ресурс остава неизползван. Той дори заяви готовност земеделците сами да поемат водоснабдяването, ако държавата не може да осигури работеща система.
Според него сегашната структура на водните плащания е абсурдна – домакинствата дават пет лева за кубик вода, докато земеделието не разполага с надеждни механизми за поливане. „Без вода няма да имаме нито плодове и зеленчуци, нито хранителен суверенитет“, предупреди той.
Политическите решения и пропуснатите възможности
В хода на заседанието опозицията изрази недоволство, че предложенията на Красимира Катинчарова от „Величие“ и тези на „Продължаваме промяната – Демократична България“ не бяха подкрепени. Катинчарова настоя за възстановяване на Висшия консултативен съвет по водите – орган с нормативна тежест, който може да предложи конкретни политики и носи отговорност. Вместо това мнозинството предпочете нова структура, без да даде ясен отговор какво ще се промени реално.
Докладът на временната комисия, създадена да изследва причините за кризата, дори не беше обсъден. Така вместо отчет и конкретни действия, пленарната зала се оказа сцена на взаимни обвинения и гласувания „въздържал се“. В същото време близо 261 хиляди души в 16 града и 283 села остават без редовно водоснабдяване.
В крайна сметка, заседанието остави повече въпроси, отколкото отговори. Създаването на нов борд може да изглежда като стъпка напред, но мнозина се опасяват, че това е поредният начин за отлагане на реалните решения. А докато институциите търсят баланс между отговорност и удобство, жителите на засегнатите райони продължават да живеят с бидони и цистерни.
Снимка: БТА
