Кървавият 14 юли – ден на ужас и трагедия
На този ден – 14 юли през 1877 година, в разгара на Руско-турската освободителна война, се разиграва едно от най-кървавите и забравени зверства над българското население. Именно това е клането в село Гюнели махле, днес известно като Любенова махала, край Нова Загора. Масовото изтребление е извършено от редовна османска войска, черкези и башибозук. Според различни източници жертвите варират от 1013 до над 2400 души.
Причината за събирането на българи в селото е новината за избиванията в Нова Загора от началото на юли. В търсене на сигурност, хиляди българи от околните села се струпват в Гюнели махле. То е избрано за временен център на безопасност. Сред тях са жители на Бештепе, Юртчии, Чифлик, Дедекьой и други. Това масово струпване буди подозрения у османските власти, които получават тревожни сигнали от местни служители и жители, че в селото има бунтовници.
Предателство, заповеди и огън над беззащитни хора
Конфликтът се задълбочава, когато селският пъдар Садък обвинява невинен бакалин в непослушание и подава сигнал в Нова Загора за наличието на въоръжени българи в селото. Османските власти реагират незабавно. Отряд от войници с артилерия и башибозук, подсилен от черкезки части, тръгва към Гюнели махле. Сведения сочат, че нападателите са били близо 2000 души.
Към пет часа следобед на 14 юли османските сили достигат селото. Черкезите влизат в сблъсък с местни селяни, в който загиват няколко от тях. Този инцидент отприщва жестока отмъстителна акция. Селото е обградено и бомбардирано с оръдия. Уплашени, местните жители се укриват в църковния двор и училището. Нападателите нахлуват и извършват масово клане над всички укрили се, без оглед на възраст или пол.
Паметта на историята – дълг на признателност
Според историка Никола Койчев, само от Гюнели махле загиват 91 души, а от околните села – 921. Общият брой на жертвите, по официални и медийни оценки, достига до 2400. Част от ранените се спасяват, като се прикриват сред труповете и използват падналата нощ за бягство.
На 17 юли мястото на трагедията е посетено от комисия с представители на Великите сили – Англия, Франция и Австро-Унгария. Те констатират, че жертвите са обикновени селяни – невъоръжени, невинни и без участие в каквито и да било бунтове. Това клане остава още едно жестоко свидетелство за мъките на българския народ по пътя към свободата.
Днес, 148 години по-късно, България трябва да помни. За да бъде вечна свободата – трябва да се пази паметта. За невинните жертви на Любенова махала – поклон и вечна слава.
1 COMMENTS
LEAVE A RESPONSE
Бабата на моята баба, майка на майка ми, е оцеляла в това клане, но са заклали близнаците й. Тя е останала в Любенова махала до края на живота си, но синът й, прадядо ми бил в околкностите и наблюдавал клането, след което избягал. Установил се в с. Енево, където се жени и отглежда децата си. Интересно ми е кои са хората на снимките. Има ли запазени материали в архивите?
Казват, че пра пра баба ми била издърпана от турците навън от църквата и оставена на вратите. Станала е свидетел на клането на децата си и хората в църквата.