Пътят към една сценична магия
Премиерата на балета „Пепеляшка“ в Русе носи нов смисъл за местната общност, защото представя изкуството като място, където гражданската чувствителност намира своята културна опора. Главният диригент Димитър Косев подчертава именно тази връзка, когато споделя, че „историята остава в съзнанието не заради магията, а заради надеждата“. Тази негова мисъл обединява творческия процес с обществените теми за достойнство, доброта и уважение към човешкия труд. Той посреща четвъртата си премиера на русенска сцена с увереност, но и с ясно съзнание за непрестанните предизвикателства, които съпътстват подобни проекти.
Косев признава, че натрупаният опит помага, но отказва да нарече работата „рутинна“, защото всяка постановка според него се развива като „жив организъм“. Тази позиция допълва общественото разбиране, че културата се нуждае от постоянна грижа, каквато изискват и социалните процеси в града.
Изкуство, което изгражда общност
Маестрото подчертава, че „Пепеляшка“ носи особена емоция, защото за първи път я среща от диригентския пулт, без предварителни сценични впечатления. Той описва това като свобода да влезе „с чисто възприятие“, което позволява създаването на интерпретация, неподчинена на чужди модели. Така премиерата в Русе придобива символика, свързана с правото на собствен глас, какъвто всяка общност трябва да отстоява.
Работата върху партитурата се оказва предизвикателна заради многопластовия стил на Прокофиев, който изисква „общо дишане между оркестър и трупа“. Тази метафора лесно се пренася върху обществения живот, напомняйки, че общото движение напред е възможно само при синхрон и уважение. В сърцевината на спектакъла стои разбирането, че традициите се развиват, когато хората се усмихват един на друг и споделят усилия за общо добро.
Косев откровено признава, че като дете е обичал приказките, защото те носят утеха и надежда. Той отново цитира любимия си момент от „Пепеляшка“, който усеща като лична и професионална посока — „добротата и търпението имат смисъл“. Тази идея докосва и социалната роля на изкуството. Тя показва, че сцената може да бъде пространство, където човешките ценности се възраждат чрез музика, танц и общностен дух.
