През 1921 г. в София, в засада, организирана от автономисти, е застрелян Гьорче Петров (1864–1921).
Истинското му име е Георги П. Николов – Троячанец, роден през 1864 г. в село Варош, Прилепско.
Той е изявен деец на македоно-одринското революционно движение и виден участник в борбите на българите.

Завършва средното си образование в Пловдив и работи като учител в редица македонски градове.
Постепенно се включва в революционната дейност и става активен член на ВМОРО.
Участва в Солунския конгрес на организацията, където създава устав и правилник заедно с Гоце Делчев.
Между 1897 и 1901 г. е задграничен представител на ВМОРО със седалище в София.
Петров не подкрепя преждевременното избухване на Илинденско-Преображенското въстание, но все пак се включва активно.

След избухването му участва с голяма чета и продължава дейността си и след неуспеха на въстанието.
От 1905 до 1908 г. отново заема позиция в Задграничното представителство на организацията в София.
След Младотурската революция през 1908 г. издава заедно с Антон Страшимиров списание „Културно единство“ в Солун.
По време на Първата световна война е председател на Окръжната комисия в Битоля, а по-късно – кмет на Драма.

След войната съдейства за създаването на Временното представителство на обединената бивша ВМРО.
Паралелно с това заема длъжността началник на бюрото за заселване на бежанци към Министерството на вътрешните работи.