Когато спортът среща каузата
На 25 октомври маратонът „Хайдушки пътеки“ край Сливен ще бъде не просто състезание, а призив за действие. Отборът „Четата на Синия Балкан“ се включва в надпреварата с мисия – да защити Природен парк „Сините камъни“, който е заплашен от разпокъсване и застрояване. Тази инициатива събира не само любители на бягането, но и хора, които вярват, че гражданската активност може да спаси българската природа.
„Балканът е моят дом. Да виждам как пътеките се рушат, а дърветата се изсичат, е болезнено“, споделя Кирил Николов – Дизела. Той е един от най-популярните планински бегачи у нас. С думите си той припомня, че спортът може да бъде глас – тих, но настойчив – в защита на онова, което ни свързва с корените ни.
Сините камъни – символ на борба и устойчивост
Природният парк „Сините камъни“ е сърцето на Сливенския Балкан – дом на редки видове и вековни букови гори. Днес той е изправен пред заплаха: решения на местната власт предвиждат обособяване на селищни зони в местностите Карандила и Даулите, заобикаляйки екологичното законодателство. Зад тези сухи административни актове стои реална опасност – унищожаване на горски територии и нарушаване на естествения облик на планината.
„Това е произвол. Днес посягат на Сините камъни, утре може да бъде всеки друг парк“, предупреждава лекоатлетката Мария Николова. За нея, както и за десетки активни граждани, опазването на природата е акт на морал и отговорност.
Дърветата като свидетели на бъдещето
Местни организации, природозащитници и обикновени жители се обединяват около обща цел – да бъде приет ясен План за управление на парка. „Всяка гора е обещание към децата ни, че им оставяме небе и въздух, които да дишат“, казва Йорданка Славова от Българска фондация Биоразнообразие.
Групата „За Сините камъни с любов“ води постоянен диалог с институциите, организира обществени прояви и настоява за прозрачност. „Вярваме, че колкото повече хора се ангажират, толкова по-силен ще бъде гласът на планината“, допълва Николай Долапчиев.
Всеки, който споделя тази кауза, може да се включи – чрез регистрация в „Четата на Синия Балкан“, с дарение или просто като разкаже на други за борбата за Сините камъни. Защото когато гражданите се обединят, дърветата отново могат да шепнат на вятъра, а не да падат под резачките.
