Иван Кулин – 155 години от кончината му
Детството, което ражда бореца
На 6 юли 2025 г. отбелязваме 155 години от смъртта на легендарния български революционер Иван Кулин.
Роден през 1805 г. в село Медковец, той израства сред жестокостта на османските отмъстители към българите.
Убийството на баща му и брат му го тласкат към хайдутството още в младежките години.
Кулин се издига до баш кнез на Ломската кааза, защитавайки селяните от произвол и данъчни злоупотреби.
Той организира Берковското и Пиротското въстание, след което оглавява Белоградчишкото въстание с десетки хиляди участници.
Въстаниците обсаждат Лом и Белоградчишката крепост, принуждавайки Османската порта да отстъпи важни облекчения за селяните.
След серия преследвания през 1852 г. той поема пътя на емиграцията към Сърбия, но не изоставя борбата.
В Белград Кулин подпомага Георги Раковски при създаването на Първата българска легия и укрепва революционните връзки.
Сражения, възход и трагичен финал
През 1867 г. Иван Кулин оглавява Зайчарската чета, съставена от около 160 смели доброволци от Северозападна България.
Стратегията предвижда разгаряне на общонародно въстание, което да свърже местните борби с националната кауза тогава.
Плановете обаче се провалят, защото сръбските власти предупреждават Видинския управител Азис паша за настъплението българите.
На Връшка чука четата се сражава цял ден срещу османци отпред и сръбска милиция в гръб.
Въпреки превъзходството на врага, бойците успяват да задържат инициативата до пристигането на допълнителни турски сили.
Четиридесет души падат, мнозина са ранени, а оцелелите попадат в сръбски затвори под унизителни обвинения.
Самият Кулин е принуден всеки ден да се подписва в окръжното управление, превръщайки свободолюбеца в наблюдаван затворник.
Неизлечимо наранен от предателството и изтощен от борбата, той издъхва в Зайчар на 6 юли 1870 г.
Днес делото му остава в сянка, макар да съперничи по мащаб на Априлското въстание и подвига на Ботев.
Припомняйки си Иван Кулин, вдъхваме кураж на новите поколения да пазят свободата със същата непоколебима всеотдайност.
Навършената годишнина е повод музеи и читалища да организират изложби, беседи и ученически конкурси за патриотични есета.
Така забравеното знаме със зелено поле и лъв, стъпил върху полумесец, отново ще развълнува въображението на обществеността.
Историците подчертават, че делото му обезпечава прехода от социален протест към ясно осъзната национална революция.
