3 млн. кредит за Общински транспорт Русе : инвестиция или дълг?
Пред „Общински съвет – Русе“ се поставя предложение за ново кредитиране на „Общински транспорт Русе“ ЕАД. Става дума за инвестиционен кредит до 3 675 500 евро и оборотен ресурс до 735 100 евро. Общият разрешен лимит достига 4 410 600 евро.
На пръв поглед предложението е свързано с модернизация и европейско финансиране. В същото време обаче възниква важният въпрос дали подобен финансов инструмент е достатъчно защитен за общинското дружество. Особено когато сроковете за изпълнение са изключително кратки.
Инвестиция с европейски пари, но първо с банков кредит
Предвидената инвестиционна програма е оценена на 3 675 500 евро без ДДС. Тя включва четири основни направления, свързани с електрозахранването, превозните средства, електронните услуги и базата.
Най-големият разход е 1 905 000 евро за обновяване на подвижния и обслужващия състав. Предвиждат се шест малки електрически автобуса и три електрически лекотоварни превозни средства. Други 1 035 000 евро са планирани за разширяване и подобряване на експлоатационната база. За електрозахранващата инфраструктура са предвидени 467 500 евро. Дигиталните услуги и електронното таксуване са оценени на 250 000 евро.
Аргументът за кредита е очакваното 100% безвъзмездно финансиране на направените инвестиции. Тук обаче се появява ключовият въпрос за риска. Първият официален документ по процедурата е получен на 3 септември 2026 г. Срокът за изпълнение, плащане и отчитане е 30 ноември 2026 г. Това оставя изключително ограничено време за обществени поръчки, договори и реално изпълнение.
Инвестиционният кредит трябва да бъде погасен с получената безвъзмездна финансова помощ. Оборотният ресурс трябва да покрие ДДС до възстановяването му от НАП.
Къде е възвръщаемостта и кой поема риска?
Предложеният инвестиционен кредит е със срок до шест месеца. Посочената максимална лихва е 1M EURIBOR + 3,25%, но не по-малко от 3,95%. Предвидени са още годишна такса управление до 0,5% и такса ангажимент до 0,5% годишно. Към тях могат да се добавят останалите банкови такси според тарифата на кредитора.
Тук въпросът вече не е само дали транспортът има нужда от модернизация. Важното е дали финансовият модел гарантира възстановяване на средствата без допълнителен натиск върху публичния ресурс. Особено внимание заслужава обезпечението. Предвижда се особен залог върху сметките на дружеството и първи по ред залог върху новозакупените активи.
Ако европейското финансиране се забави, възникват процедурни проблеми или част от проекта не бъде реализирана, финансовият риск остава. Именно затова Общинският съвет трябва да изиска ясни гаранции и конкретни разчети.
Необходимо е да се покаже очакваният ефект върху приходите, разходите и себестойността на транспортната услуга. Трябва да стане ясно и как инвестициите ще подобрят финансовото състояние на дружеството.
