Мазут по Черноморието и цената на институционалното мълчание
Снимка: Картата е направена по официалните данни предоставени от EMSA
Мазут по Черноморието и цената на институционалното мълчание
Над 681 официални сигнала за потенциални замърсявания в Черно море за периода 2023–2025 г. поставят въпроси за контрола, прозрачността и опазването на българското крайбрежие.
Българското Черноморие отново е във фокуса на общественото внимание заради поредицата от сигнали за мазутни замърсявания. Данните поставят сериозни въпроси за ефективността на институционалния контрол и прозрачността при разследването на подобни инциденти.
Според информация от европейската система CleanSeaNet на Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), за периода 2023–2025 г. в българските морски води и 20-километровата буферна зона са регистрирани 681 потенциални замърсявания. За последните 10 години подобните сигнали надхвърлят 1600 случая.
Европейски сигнали и липсващи отговори
CleanSeaNet използва сателитни изображения от програмата Sentinel-1, които за района на Черно море осигуряват едва една до две подходящи сцени седмично. Това означава, че официално регистрираните случаи вероятно представляват само част от реалната картина.
Експертни оценки сочат, че действителният брой на замърсяванията може да достига 700–800 случая годишно, което означава средно две до три потенциални замърсявания дневно.
При всяко засечено събитие компетентните български институции получават информация за местоположението на замърсяването, а когато е възможно – и за предполагаемия кораб. Отговорните органи следва да извършат проверка, да предприемат необходимите действия и при установено нарушение да наложат санкции.
Въпреки това публичната информация за резултатите от тези проверки остава ограничена. Липсват обобщени данни колко сигнала са проверени на място, в колко случая е установен извършител и колко административни или наказателни производства са приключили със санкции.
Какво показват разследванията
В свое публично интервю природозащитникът Атанас Русев представя анализ на повтарящите се мазутни замърсявания по българските плажове. Според него основните източници са незаконното измиване на танкерни резервоари в открито море и STS (Ship-to-Ship) операции, при които гориво се прехвърля между два танкера.
По негови данни подобни операции се извършват на около 50–70 километра от брега, включително в районите край Маслен нос и Царево. При разкачването на шланговете могат да бъдат изпуснати между 10 и 15 кубически метра мазут.
Като пример е посочен танкерът „Тигани“. За него се твърди, че в рамките на три месеца е извършил 10–12 STS операции. Последното значително замърсяване е било засечено на 15 юни 2025 г.
Разследването комбинира данни от сателитите Sentinel-1, исторически маршрути на плавателни съдове и географски информационни системи. Чрез тях се анализира движението на нефтените петна спрямо морските течения и вятъра.
Допълнително внимание привличат и данните за Варненското езеро, където на 15 юни е установено фекално замърсяване чрез мултиспектрален сателитен анализ.
https://emsa.europa.eu/csn-menu/detections-feedback-data.html
