Снимка:ai generated image
Ветрогенераторите и бъдещето на Русенска Област
Пет общини в област Русе попадат в националния план за приоритетни зони за вятърна енергия. Какво предвижда решението на МОСВ от 22 юни, кои райони са засегнати и какви могат да бъдат последствията за местните общности?
На 22 юни 2026 г. министърът на околната среда и водите подписва Решение №233/22.06.2026 г. С него се допуска предварително изпълнение на Становище по екологична оценка №2-2/2026 г. Това позволява националният план да започне да се прилага незабавно, независимо дали последват съдебни обжалвания.
Националният план предвижда ускорено развитие на вятърната енергия
Одобреният документ определя 25 приоритетни зони, разположени в 19 области на страната. Най-голямо внимание е насочено към Северозападна, Централна Северна и Североизточна България.
Общата площ на определените територии достига 6 383 квадратни километра. Това представлява приблизително 5,75 процента от територията на България. Планът предвижда изграждането на минимум 2 500 MW нови мощности за производство на електроенергия от вятър.
Сред най-съществените промени е съкращаването на административните процедури. Благодарение на европейската директива RED III разрешителните могат да бъдат издавани за около една година вместо досегашните пет години.
Пет русенски общини попадат в националния план
Област Русе е сред регионите, определени за развитие на вятърната енергия. В официалните граници на приоритетните зони попадат части от пет общини – Ценово, Борово, Бяла, Две могили и Сливо поле.
Най-напреднала според наличната информация, без окончателно да е потвърдено е община Ценово. Там още преди приемането на националния план са проучвани терени край селата Ценово, Пиперково, Белцов и Караманово. Данните показват средна скорост на вятъра над 5,5 м/с, което покрива техническите изисквания за подобни инвестиции.
В община Борово определените терени се намират основно около селата Горно Абланово и Батин. Те обхващат земеделски площи извън защитени територии, което би могло да улесни бъдещите екологични процедури.
За община Бяла са посочени райони около селата Бисерци и Дряновец. Изборът е насочен към периферни землища, отдалечени от поречието на река Янтра, за да бъдат ограничени потенциалните въздействия върху мигриращите птици.
В община Две могили са разглеждани площи край Каран Върбовка и Острица. Те са подбрани така, че да спазват необходимите отстояния от културно-исторически обекти.
В Сливо поле планираните терени се намират южно от главния път Е70 и извън защитената зона „Бръшлен“, което цели ограничаване на екологичните конфликти.
Прави впечатление, че общините Русе и Иваново отсъстват от окончателния списък. Причината за изключването на Иваново е разположението на голяма част от територията в Природен парк „Русенски Лом“ и защитените зони от мрежата Натура 2000.
Опасения относно въздействието върху природата и здравето
Освен икономическите ползи, развитието на мащабни ветрогенераторни паркове продължава да поражда въпроси сред учени, лекари и природозащитници. Част от публикуваните научни изследвания обръщат внимание на възможните ефекти от инфразвука, промените в околната среда и влиянието върху животинските видове.
Според публикации, цитиращи доклади на Световната здравна организация (СЗО), както и Международната асоциация за изследване на шума и вибрациите, работещите вятърни турбини генерират нискочестотен шум и инфразвук. Макар често да остава под прага на човешкия слух, той може да се разпространява на значителни разстояния в зависимост от релефа, атмосферните условия и силата на вятъра.
В научната литература се описват случаи, при които чувствителни хора или пациенти с хронични заболявания съобщават за нарушения на съня, главоболие, повишен стрес, раздразнителност, хронична умора и затруднена концентрация. Посочват се и възможни оплаквания при хора със сърдечно-съдови заболявания, включително повишено кръвно налягане, сърцебиене и влошаване на съществуващи здравословни проблеми. Експертите подчертават, че темата продължава да бъде предмет на научни изследвания и няма единно становище за степента на въздействие.
Орнитолози предупреждават, че неправилното разполагане на съоръженията може да увеличи риска за мигриращите птици и прилепите.
При наличие на големи масиви от турбини се наблюдава засилено смесване на въздушните пластове, което според някои изследвания може да доведе до по-бързо изпаряване на влагата от повърхностния почвен слой. Земеделски производители в различни държави вече поставят въпроса как подобни процеси от ВЕИ съоръжения влияят върху влагозапаса на обработваемите земи и върху добивите при продължителни засушавания.
