Болонският процес събра академични лидери в Русе
На 20 май 2026 година Русенският университет „Ангел Кънчев“ посрещна национална среща, посветена на реформите. Събитието продължи международния форум „Болонският процес в Дунавския регион“, проведен предишния ден. Библиотеката на университета се превърна в пространство за дискусии, анализи и практически предложения.
Организатор на инициативата беше Министерството на образованието и науката чрез проекта BPLab. Проектът получава съфинансиране от Европейския съюз по програмата „Еразъм+“ за стратегически партньорства. Националната среща обедини университетски ръководители, експерти, представители на институции и студентски организации. Участниците обсъдиха необходимите промени, свързани с качеството и международната конкурентоспособност на висшето образование.
Нов модел за академични политики
Ръководителят на проекта Анна Върбанова-Иванова представи основните цели и бъдещите дейности на инициативата. Тя подчерта значението на активното участие от страна на университетите при подготвянето на предложения. Проектът представлява тригодишно партньорство между Министерството на образованието и Хайделбергския университет. В разработването участват експерти от дирекция „Висше образование“ и Центъра за социални инвестиции.
Основната идея насърчава системното мислене вместо традиционния административен подход при разработването на политики. Според организаторите лабораторният модел позволява по-гъвкаво тестване на решения в реална академична среда. Чрез този подход университетите могат по-лесно да идентифицират затрудненията в нормативната и образователната система. Дискусиите включиха анализи на историческия контекст и съвременните предизвикателства пред европейското висше образование. Специално внимание получи необходимостта от по-широко международно сътрудничество между университетите в региона. Участниците обсъдиха също възможностите за устойчиво прилагане на иновационни образователни практики след приключването на проекта.
Дискусии за реформи и международно развитие
Работните формати Zukunftswerkstatt и World Café насърчиха активен обмен на идеи между участниците. Основните разговори засегнаха Националната квалификационна рамка и различните форми на съвременно обучение. Обсъдена беше връзката между системата ECTS и европейските квалификационни изисквания в образованието. Специалистите разгледаха предизвикателствата при акредитирането на интердисциплинарни и съвместни университетски програми.
В дискусиите активно участваха представители на НАОА, НАЦИД, МОН и водещи български университети. Сред присъстващите бяха ректори, заместник-ректори и експерти от различни академични и държавни институции. Форумът потвърди разбирането, че България заема стабилна позиция в европейските образователни структури. Участниците подкрепиха предложения за по-гъвкава нормативна рамка и по-силна международна академична интеграция.
Според експертите студентът трябва да остане основен фокус при развитието на образователните политики. Обсъдени бяха възможности за по-добра проходимост между отделните образователни степени и направления. До края на 2028 година организаторите планират поредица от подобни национални срещи и дискусии. Намеренията предвиждат лабораторията да продължи работа като стратегически инструмент след приключването на проекта.
