Реките на времето: невидимите нишки на миналото
Романът „Реките на времето“ изследва паметта като жива сила, която свързва поколения чрез преживени катастрофи. Произведението проследява съдбите на два рода, белязани от войни, репресии и мълчаливи семейни тайни. Разказът обхваща Балканската война от 1912 година, Междусъюзническата през 1913, и Първата световна война. В повествованието присъстват и драмите на „бившите хора“, интернирани в лагерите Куциян и Белене. Авторката доц. Евгения Кръстева-Благоева е антрополог и преподавател в Нов български университет, активен изследовател. Текстът стъпва върху семейни спомени и архивни документи, превърнати в художествено осмислен цялостен разказ. Срещите с исторически личности придават достоверност и плътност на литературната реконструкция от началото на века.
Историята като жива памет и лична отговорност
Сред образите изпъкват Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов, цар Борис Трети, Димитър Талев убедително. Присъствието на Владимир Димитров-Майстора подсилва връзката между изкуство, история и морален избор в национален контекст. Героите не са идеализирани, а показани в колебания, страхове и решения с дългосрочни последици. Авторският подход балансира между документалност и емоция, без да жертва историческата прецизност на разказа. Така романът функционира като свидетелство и морална хроника на българския двадесети век колективен опит.
Обществено присъствие и културен диалог
Книгата е представена пред публика в Регионалния исторически музей в Русе на площад Ал. Батенберг. Събитието се проведе на 11 февруари 2026 година, сряда, между 18:00 и 19:30 часа. Форматът насърчи обществен разговор за паметта, травмата и отговорността към миналото в съвременния контекст. Романът поставя въпроси за наследената вина и силата на разказването като форма на изцеление. Социалното значение на текста се крие в умението да свързва личното с националното убедително. Чрез конкретни дати, имена и места романът противостои на забравата и историческото изтриване днес. „Реките на времето“ показва как миналото продължава да тече през изборите ни сега непрекъснато.
