В Русе бе отбелязана годишнината от едно от най-мрачните събития в българската история.
С едноминутно мълчание и поднасяне на цветя граждани се събраха пред мемориала на площад „Оборище“.
Поводът бе Денят на признателност и почит към жертвите на комунизма, отбелязван на 1 февруари.
Тази дата напомня за решенията на т.нар. „Народен съд“, произнесени преди 81 години.
Съдът е създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР.
Той остава в историята с масови и нелегитимни смъртни присъди срещу държавния елит.
На възпоменанието присъстваха общественици, представители на СДС и граждани от различни поколения.
Историческа памет и гражданска отговорност
Областният управител на Русе Драгомир Драганов подчерта значението на историческата памет днес.
Той определи комунизма като тежко посегателство срещу свободата и човешкото достойнство.
По думите му идеологията е заменила закона със страх и е изградила репресивен държавен апарат.
Драганов акцентира върху отговорността подобни практики никога да не се допускат отново.
Според него бъдещето се основава на върховенството на закона и силни демократични институции.
Той допълни, че младите поколения заслужават държава, в която трудът и знанието водят до успех.
Различното мнение, по думите му, трябва да бъде възприемано като ценност, а не заплаха.
Фактите за репресиите и днешните послания
Председателят на общинската структура на СДС Станимир Станчев също отправи ясно послание.
Той заяви, че антикомунизмът е осъзната позиция, произтичаща от познанието за историческите факти.
Станчев подчерта нуждата от дясна, демократична и проевропейска посока за България.
По негови думи страната принадлежи на свободните граждани, а не на сенките на миналото.
Общинският съветник Елеонора Николова напомни за човешката цена на следвоенните репресии.
След „Народния съд“ е унищожен цветът на българската нация, отбеляза тя пред присъстващите.
Между 20 декември 1944 и 2 април 1945 година са арестувани 28 630 души.
Обвинения са повдигнати срещу 11 122 души, а 2730 са осъдени на смърт.
Доживотни присъди получават 1305 души, а хиляди семейства са изселени насилствено.
В следващите години без съд в лагерите Белене, Ловеч и Скравена загиват хиляди българи.
