На 30 януари 2026 година директорът на РИОСВ Стара Загора издаде решение с важно обществено значение. С него се приема, че изменението на Общия устройствен план на община Елхово не подлежи на екологична оценка. Решението засяга отреждането на приблизително 500 декара общински пасища за фотоволтаична електроцентрала. Терените попадат в землищата на селата Добри и Жребино, разположени в близост до град Стара Загора. Случаят повдига сериозни въпроси за спазването на екологичното законодателство и принципите на публичен интерес.
Решение без екологична оценка и правни противоречия
Съгласно европейската директива за екологична оценка, търговските енергийни проекти подлежат на задължителна процедура. Планираната фотоволтаична централа е предназначена за търговско производство на електроенергия, а не за локално потребление. Въпреки това, РИОСВ Стара Загора приема, че процедура по екологична оценка не е необходима. В решението не е отчетен и фактът, че в съседство вече е одобрено изграждането на ФЕЦ. Този предходен проект обхваща около 800 декара и е разположен непосредствено до планираните нови имоти. По този начин кумулативният ефект върху околната среда остава неизследван и документално неотразен. Липсата на комплексна оценка поставя под съмнение устойчивостта на планираното териториално развитие.
Инвеститори, общински решения и обществен интерес
Инвеститори в планираните фотоволтаични централи са дружествата „СП Елхово“ и „Солиста Енерджи“. „СП Елхово“ е свързано със собствениците на МОЛ „Парадайз“ и с бизнесдамата Гинка Върбакова. „Солиста Енерджи“ е изцяло собственост на Гинка Върбакова и развива сходни енергийни проекти. Общинският съвет на Елхово вече е предоставил право на строеж върху общо 1300 декара пасища. Решението е взето без търг или конкурс, което поражда въпроси за прозрачността на процедурата. Два дни преди решението за Елхово е издадено аналогично решение за община Болярово. То засяга 700 декара фотоволтаичен проект в съседство, отново в полза на „Солиста Енерджи“. И в този случай екологична оценка не е изискана от компетентния орган.
Натрупването на подобни решения създава усещане за системен подход с ограничен обществен контрол.
Обществото очаква ясни аргументи защо общински ресурси се предоставят без конкурентни процедури.
