Добрината, която не търси признание
Здравко Димитров от Враца не е богат човек, няма фирма или фондация зад гърба си. Той е обикновен пчелар, който живее скромно, но с голямо сърце. Вместо да пази за себе си плодовете на труда си, той решава да сподели. И така дарява 1111 буркана с мед равняващи се на 1 тон за деца, възрастни и хора в нужда от над двадесет социални и здравни институции във и около Враца.
Жест от сърце, не от излишък
Количеството мед, което Здравко предоставя, се оценява на стойност над 15 000 лева – сума, която за мнозина би означавала годишен доход. Но за него истинската стойност не е в парите, а в усмивките на хората, които ще получат помощ. „Богат съм – имам деца и жена, които ме чакат у дома“, казва той с простота и достойнство, показвайки, че богатството се измерва с човечност, а не с материални блага.
Дарението му не е просто храна – то е символ на топлина, грижа и добрина. В свят, в който често надделяват безразличието и личният интерес, постъпката на този врачански пчелар е тих пример за това как един човек може да промени деня на стотици други. Той отделя от своя залък, за да подслади живота на хората в труден момент.
Историята на Здравко Димитров е напомняне, че благотворителността не е привилегия на богатите. Тя е въпрос на избор, на състрадание и на готовност да помогнеш без очакване за награда. В неговия пример се оглежда една по-добра България – онази, в която човекът до теб е важен, а доброто – заразително.
