В местността Бальов дол, между селата Щръклево и Нисово, за трета поредна година бе отслужена панихида в памет на русенските интелектуалци, станали жертви на комунистическия терор след 9 септември 1944 г. Богослужението бе водено от отец Стефан Стефанов от храма „Свети Николай Чудотворец“, а в поклонението се включиха представители на обществения и културния живот на Русе, сред които и областният управител Драгомир Драганов.
Той напомни, че споменът за жертвите не е просто историческо свидетелство, а морална граница, която отделя човечността от безумието. „Тези хора вярваха в свободата, в правото на достоен живот и слово. Днес дългът ни е да помним, за да не се повтори“, подчерта Драганов.
Памет и признателност
Организатори на събитието бяха Международно дружество „Елиас Канети“ и Държавна агенция „Архиви“. Символичен акцент в ритуала бяха раздадените на присъстващите сладки, приготвени по рецепта на Тонка Обретенова от 1912 г. – внучка на Баба Тонка и една от разстреляните в тази местност заедно със съпруга си Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия в Русе.
Историкът д-р Веселина Антонова подчерта значението на съхраняването на историческата истина. „Паметта е коренът на нацията. Ако я загубим, се превръщаме в дърво без корен“, каза тя. По думите ѝ инициативата всяка година привлича все повече млади хора, готови да отстояват историческата памет без идеологически украси.
Гласът на истината
В словото си отец Стефан Стефанов осъди цинизма, скрит зад названието „Народен съд“. „Истинският съд се извършва пред народа, а не в тъмни гори. Това не е било съд – това е било разстрел“, заяви той. Духовникът призова за вяра, прошка и вътрешна светлина, като единствен път към преодоляване на злото.
Общинският съветник Елеонора Николова определи събитията като „тежко престъпление срещу българската нация“, припомняйки, че потомците на видни възрожденци са били обект на жестоки репресии. Тя подчерта, че липсата на трайни паметници на тези места е дълг, който обществото още не е изплатило.
Станимир Станчев от СДС отбеляза, че макар днес демокрацията да е възтържествувала, езикът на омразата продължава да отеква в обществото. „Ние сме длъжни да помним и да работим за единение, за да не допуснем омразата отново да надделее“, посочи той.
В края на събитието внукът на Тонка и Нико Просеничкови – Боян Балкански – с тъга си припомни наследството на страха и болката, носено от поколенията.
