Природен парк с минало, което заслужава бъдеще
В подножието на Източна Стара планина, над града на стоте войводи, се издига Природен парк „Сините камъни“ – съкровище, което пази редки видове, вековни гори и величествени скални масиви. От 1980 г. тази територия е под закрила на закона, създадена с цел да опазва биологичното разнообразие и да осигурява пространство за наука, туризъм и отдих.
Днес обаче тази защитена земя е подложена на изпитание. Решение на Общинския съвет на Сливен предвижда изваждането на 80 хектара от територията на парка, за да бъдат обособени „селищни образувания“ – първа крачка към урбанизация и застрояване на природата.
Опасен прецедент в сърцето на Стара планина
Решението, обнародвано в Държавен вестник на 27 юни 2025 г. То заобикаля процедурите, предвидени в Закона за защитените територии и Закона за опазване на околната среда. Без обществено обсъждане, без оценка на въздействието и без експертни становища, Общинският съвет отвори врата за разпокъсване на държавна собственост в полза на частни интереси.
Особено тревожен е примерът с имота около бившия Алпийски дом, изключен по настояване на новия му собственик. Макар и малък като площ, този случай създава опасен модел – всеки, който притежава имот в парка, би могъл да поиска изваждането му от защитения статут. Ако тази практика се утвърди, нито един природен парк в България няма да бъде в безопасност.
Гласът на гражданите – надеждата на природата
Екологичните организации и активни граждани не остават безучастни. Коалиция „За да остане природа в България“, Асоциацията на парковете и Българската фондация „Биоразнообразие“ вече обжалват решенията на Общинския съвет. Техният аргумент е ясен: законът не допуска подобни промени без доказателства, че територията е загубила природната си стойност. В случая няма такива доказателства – има само интереси, облечени в административна форма.
„Сините камъни“ са не просто парк – те са дом на дивата природа, извор на вдъхновение и гордост за Сливен. Ако позволим 80 хектара да изчезнат под бетона, ще изгубим не само дървета и скали, а и част от своята идентичност.
Днес решението за бъдещето на „Сините камъни“ е в ръцете на институциите, но утре последиците ще бъдат общи. Опазването на природния парк не е въпрос на политика, а на морал. Време е да докажем, че общественият интерес стои над частния, а природата – над печалбата. Защото когато последният дъб падне, ще разберем, че нито един документ не може да върне тишината на гората.
Снимка и информация по случая : https://forthenature.org
