172 години от кончината на Николай Стефанов Палаузов
Първите стъпки на един голям българин
На 1 юли се навършват 172 години от смъртта на Николай Степанович Палаузов – един от най-значимите български дарители и общественици през Възраждането. Роден през 1776 г. в Габрово, той още като младеж е принуден да напусне родината си след инцидент с османец. Бягството го отвежда в Бесарабия, където започва като овчар. По-късно се установява в Одеса, където работи неуморно, събира средства и отваря собствена бакалия. Установява се в града, оженва се за гъркиня, приема руско поданство и добива името Степанович.
Съдбата го среща с Васил Априлов – среща, която ще определи живота му. Двамата се сближават силно и споделят идеята за създаване на първото светско училище в България. Палаузов става не просто съмишленик, а основен поддръжник на проекта, като дарява ежегодно средства за изграждането и поддръжката на Габровското взаимно училище, известно днес като Априловска гимназия.
Делото остава – и след смъртта
Палаузов остава верен на просветителската кауза дори след смъртта на Априлов през 1847 г. Той поема отговорността за изпълнение на завещанието на своя приятел и довършва великото дело. Наричан „вторият основен камък“ на габровското училище, той не спира да подпомага образователното дело в България.
Сред най-важните му заслуги са издаването на учебници, подпомагане на български младежи в руските университети, поддържане на връзки с руски учени и даряване на книги и материали на българските културни дейци. Личната му библиотека от 3500 тома е завещана на българската държава. Със своята всеотдайност Николай Палаузов остава жив символ на родолюбие, просвета и жертвоготовност в името на бъдещето на българския народ.
Автор: Николай Христов
