Николай Тошкович – пионерът на българското инженерство
Началото на един новаторски път
Николай Тошкович остава в историята като първия българин, получил патенти за технически изобретения. Роден през 1831 г. в Одеса, той произлиза от уважаваното калоферско семейство Тошкови. Баща му, Стефан Тошкович, е търговец, чийто дом в Одеса се превръща в средище на българския дух. Националното възпитание, което Николай получава, оказва трайно влияние върху делата му през целия живот.
Образованието му започва в Практическия технологичен институт в Санкт Петербург. По-късно той се усъвършенства в Париж, където работи в модерната фабрика на Жан-Франсоа Кай – водещ конструктор на локомотиви. Именно там Тошкович развива своите инженерни умения и започва да търси решения на важни технически проблеми на своето време.
Изобретения с дългосрочно значение
През 1857 г. Николай Тошкович, заедно с Франсоа Жерар, представя пред Парижкото Дружество за поощряване на промишлеността нова конструкция на парно бутало с еластични пръстени. Изобретението значително намалява износването и увеличава ефективността на парните машини. За него двамата получават френски патент № 30585 – първият, издаден на българин. Новото бутало е по-евтино, здраво и икономично – дава до 18% икономия на гориво.
През 1859 г. Тошкович получава нов патент, вече на свое име – за корабен винт с двойно действие. Тази разработка осигурява поне 25% икономия на гориво и показва значително по-добра ефективност в сравнение със съществуващите конструкции. Изобретателят създава опитно устройство, с което експериментално доказва предимствата на своя модел.
През 1860 г. завършва и ръкописа „Практически бележки по параходите“, първото известно българско техническо изследване в областта на корабостроенето. Документът се пази в библиотеката на Софийския университет.
Обществен деец и радетел за просвета
Наред с техническите си постижения, Николай Тошкович остава верен на българските национални каузи. Той подпомага българи да учат в чужбина, изпраща средства за училища в Калофер, Неврокоп и из Македония. От 1855 г. е член на Селскостопанското дружество в Южна Русия. През 1869 г. става главен инженер на корабостроителницата в Одеса.
Тошкович е сред учредителите на Българското книжовно дружество – днешната Българска академия на науките. Активно участва в подготовката на четата на Ботев. Наследява от баща си ценен препис на „История славянобългарска“ на Паисий, за който Марин Дринов съобщава още през 1871 г. Преписът остава в историята под името „Тошковичев препис“.
След Освобождението дарява средства за Софийския университет, затвърждавайки своя образ на учен, дарител и патриот – човек, оставил трайна следа в българската история.
