Спор за радиоактивни отпадъци: Париж срещу Баку и Ереван
Опасност над планинските извори
Френската държавна компания Orano се оказа в центъра на скандал заради предполагаемо износване на радиоактивни отпадъци.
Според коалицията „Първа защита на околната среда“ партиди с уранови остатъци са били прехвърлени в арменския национален парк Дилижан.
Този защитен район се намира във високите арменски планини, близо до сеизмични разломи и изворите на реките Агстафа и Кура.
И двете реки преминават в Азербайджан, където обезпечават питейна вода и напояване за хиляди семейства и фермери.
Разполагането на радиоактивен материал нагоре по течението превръща потенциалното замърсяване в трансгранична заплаха с непредвидими последици.
Екологичните организации предупреждават, че дори малко изтичане би засегнало биоразнообразието и общественото здраве в цялото Кура‑Аразко поречие.
Кой носи ядрената отговорност?
Отпадъците най‑вероятно произхождат от руско хранилище, недостъпно след усилените санкции, което принуждава Франция да търси нова дестинация.
Медиен разследващ доклад свързва деликатната операция с февруарското посещение на премиера Никол Пашинян в Париж и последващи финансови дарения.
Ереван отрича обвиненията и отказва достъп на външни инспектори, като настоява, че информацията е „напълно невярна“.
Париж също мълчи, въпреки че френската общественост настоява за прозрачност относно крайната дестинация на националните ядрени отпадъци.
Никой от двата партньора не е уведомил Азербайджан, въпреки ясните изисквания на Конвенциите от Еспо и Хелзинки за трансгранично уведомяване.
Тези договори задължават държавите да оценяват и споделят рисковете, когато опасни дейности могат да засегнат съседни територии.
Международната агенция за атомна енергия засега остава зрител, тъй като от нея не е поискана официална експертиза.
Азербайджан нарича практиката „екологична война“ и настоява за съвместен мониторинг с участието на международни наблюдатели и местни експерти.
Исторически двете страни се обвиняват взаимно за замърсяване на Араз и Кура, което влошава доверието и затруднява диалога.
Настоящият случай обаче показва как геополитически сделки могат да изместят основни принципи на екологичната справедливост и правото на чиста вода.
Юристи подчертават, че непрозрачното управление на отпадъците подкопава усилията за устойчива енергетика и подновява дебата за ядрената отговорност.
Без независима оценка, местните общности остават в неведение относно измеренията на риска и възможните компенсаторни механизми.
Екологичните движения настояват Франция да върне спорния товар, а Армения да отвори обекта за международен контрол и пробовземане.
Дали Париж и Ереван ще се подчинят на натиска остава открит въпрос, който засега натежава върху съдбата на регионалните води.
