Маестра Вилияна Вълчева дебютира на русенска сцена като диригент с „Сватбата на Фигаро“ от Волфганг Амадеус Моцарт. Събитието съвпада символично с 270 години от рождението на композитора, отбелязвани на 27 януари. Интервюто разкрива нейните професионални търсения, лични спомени и разбиране за моцартовата драматургия. Произведението е определено от диригентката като леко, мъдро и дълбоко човешко по своята същност.
Според нея операта остава актуална, защото говори за достойнство, любов и прошка чрез музикален театър. Дебютът ѝ в Русе е естествено продължение на дългогодишна работа с тази партитура в различни контексти. Още в студентските си години тя изгражда силна връзка с произведението и неговата музикална логика. За Вълчева Моцарт изисква баланс между лекота, стилова чистота и психологическа прецизност.
Моцартовият стил като изпитание и вдъхновение
Работата върху „Сватбата на Фигаро“ поставя сериозни професионални изисквания пред всеки диригент и ансамбъл. Музиката не допуска нито прибързаност, нито прекомерна тежест в оркестровия звук. Всеки темп, фраза и динамика следват ясна вътрешна драматургична логика. Особено предизвикателство е поддържането на прозрачност при плътно наситените ансамблови сцени.
В операта диалогът между оркестър и солисти е водещ двигател на сценичното действие. Вълчева подчертава значението на доверието и съвместното „дишане“ между всички участници в спектакъла. Диригентът, според нея, не доминира, а свързва музиката, текста и сцената в едно цяло.
Личната памет и универсалните послания на операта
Някои моменти от партитурата носят за Вълчева силно личен емоционален заряд. Кандидатстването ѝ в Люцерн включва изпълнение на арията на Сузана от четвърто действие. По-късно първата ѝ работа като репетитор в Операта в Люцерн е именно тази опера. Финалът на второ действие остава сцена, върху която тя работи най-интензивно с певците. Тези спомени влияят на интерпретацията ѝ чрез опит, а не чрез сантименталност. Особено близка за диригентката е музиката на Графинята, носеща тиха и уязвима емоционалност.
