
На 10.11.2025 г. е издадено Решение №12265 по адм. дело № 629/2025 г. на Административен съд – Варна. Делото е образувано по жалба на СДРУЖЕНИЕ „ДА ЗАЩИТИМ ДОБРУДЖАНСКИТЕ ЗЕМИ ОТ БЕТОНИРАНЕ“. Съдебният акт обаче оставя в сила одобрението за съоръженията, които предвиждат значителни технически параметри и висока инсталирана мощност. Проекта за ВЕИ е със следните параметри„Изграждане на седем ветрогенератора и промяна на техническите характеристики на същите – височина на кулата до 125м, диаметър на ротора до 163м, мощност до 8MW“, в поземлени имоти (ПИ): 58596.11.157, 58596.14.57 в землището на с. Пролез, община Шабла.
Документите по делото показват нередности в процесуалната активност на жалбоподателите, както и липса на навременни доказателствени искания. Според публичните данни съдът е предоставил възможност за доуточняване на възраженията, но такива така и не са постъпили в срок. Това довежда до глоба за организацията и прави защитата ѝ значително по-слаба в сравнение с подготвените становища на институциите и инвеститора.
Решението се възприема като неблагоприятно от активните жители на района. Те проявяват притеснение за ефекта на проекта върху природата и земеделските територии. Местните организации нееднократно алармират, че проектите се разглеждат фрагментарно, което според тях заобикаля екологичните изисквания и подценява реалното въздействие върху ландшафта и биоразнообразието.
Притеснения за бъдещи екологични практики
Важно е да се отбележи, че освен тези 7 (седем) броя ветрогенератори, директорът на РИОСВ-Варна с издадено решение за Преценка да не се извършва. ОВОС е одобрил изграждането на още 8 (осем) броя ветрогенератори. Към тях е включена и повишаваща подстанция и техническа инфраструктура в полза на същия възложителя. Това означава общо петнадесет мощни турбини около Пролез и Горичане – решение, което поражда сериозни обществени опасения. Жителите се страхуват, че постепенното натрупване на отделни решения създава тенденция за допускане на големи проекти без цялостна оценка на тяхното комбинирано въздействие.
Според местни активисти подобни примери могат да оформят съдебна практика, която да затрудни бъдещи граждански усилия за защита на природните територии. Те подчертават, че регионите с активна земеделска дейност са особено чувствителни към мащабни енергийни проекти. Именно тези ВЕИ проекти може да променят трайно характера на околната среда.
Въпреки това съдебното решение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд и срокът за това все още тече. Местните сдружения обмислят следващи стъпки. Те настояват за по-широка обществена дискусия и по-прецизен институционален контрол при процедури, засягащи екологични и социални интереси.




