Несебър – бетон, беззаконие и екологична катастрофа
Вече повече от две десетилетия Несебър се е превърнал в символ на безконтролното строителство и институционалното бездействие. Еко активисти от различни организации сигнализират и апелиратм че „Законите, валидни за останалата част от България, сякаш не важат тук“. Общината е управлявана от местни икономически групи, които чрез зависими политически формации определят правилата, според които градът живее. Липсата на политически баланс в Общинския съвет и отсъствието на контрол от страна на държавата са създали условия за безпрецедентна корупция.
Местните и националните институции – от регионалната дирекция на строителния контрол до Министерството на регионалното развитие – системно пренебрегват сигнали за нарушения. Така на територията на една от най-красивите черноморски общини изникват стотици незаконни сгради, често върху защитени територии или в непосредствена близост до морето.
Скритите планове и „санирането“ на беззаконието
Основата на проблема се крие в териториалния устройствен план на община Несебър, приет още през 1997 г. Документът, финансиран от Световната банка, е с екологична оценка, но остава недостъпен за обществото. Министерството на регионалното развитие твърди, че не разполага с негов екземпляр, а общината не го публикува онлайн, въпреки законовото изискване.
В последните години се наблюдава тревожна тенденция – незаконните постройки постепенно се узаконяват чрез нови планове и промени в устройствените карти. В новите чертежи цели зони между Елените и Свети Влас се отбелязват като „съществуващо застрояване“, макар реално да са били незастроени природни терени. Така огромни площи се изключват от бъдещи екологични оценки и се узаконява бетонът, излят в нарушение на всякакви правила.
Екологичната цена на безнаказаността
Най-тежките последици от тази политика се понасят от природата. Разрушени са горски масиви, унищожени са местообитания на редки видове, а крайбрежните екосистеми са претоварени от замърсяване и свръхурбанизация. Примерът с бедствието в Елените, при което загинаха четирима души, показа колко опасно може да бъде незаконното строителство, пренебрегващо природните дадености и безопасността на хората.
Вместо реална реакция от държавата, обществото получава мълчание и отклоняване на вниманието към дребни обекти. Докато териториалният устройствен план от 1997 г. не бъде публично оповестен и не се разкрият всички нарушения, Несебър ще остане символ на бетонното безумие и екологичната разруха по българското Черноморие.
